Първата крачка към промяната в мисленето - обградете се с хора,които ви "зареждат"!

 Хората,които присъстват в живота ви,трябва да  действат като катализатор на случващите се промени в съзнанието ви,да ви приемат и поощряват да бъдете себе си, да ви критикуват когато е необходимо...Времето прекарано със съмишленици помага на личността да се разгърне и да познае пълните си възможности.

 

 

Никой не е собственик на съвършено подреден живот и ярък пълноценен образ просто така - витаем като свободни електрони в пространството от мисли ,чувства и илюзии ,докато не срещнем сходни на нашите вибрации - други електрони с обратен знак,които сякаш се прикрепят към живота ни и вече не можем да си представим картинката без тях.

 Човекът е социално животно - добре е ,че придърпваме към себе си онези елементи ,за които инстинктивно чувстваме,че "излъчват" като нас,ползват нашите оттенъци,ние ползваме техните и с времето връзката,която се изгражда е по-здрава от закалената стомана и по-истинска от всичко,което сме срещали или имали в живота си. Да обичаш е въпрос на избор, да имаш приятели - въпрос на жизнена необходимост и оцеляване!Безценни спътници в живота,без които се чувстваш сам и празен и чието присъствие години наред извикваш в мислите си,в спомените,за да не полудееш и за да запазиш същността си.

Обичам всяко едно същество,с което живота ме е сблъскал, всеки един малък образ,с който разговаряйки дори само веднъж,съм усещала вечната и ненарушима връзка с битието и човечността-  те всички са толкова различни ,всеки със своята пъстра съдба,всеки закален в многоликите житейски бури,изграден и съществуващ по толкова много начини.Обичам всички хора,които са преминали през живота ми дори само за ден,защото без нито един от тях не бих могла да си представя "пъзела" осмислен.

Вдъхновението идва по много начини!

Търсете хора,които с личния си пример да ви карат да мислите,да бъдете ,да действате!Хора с активна позиция в живота,решителни,съзнаващи мястото и предназначението си в света.Не се увличайте да ги догонвате,нито да ги изпреварвате - вървете редом с тях,ръка за ръка, смейте се,плачете с тях,участвайте в успехите и в несгодите им,пазете ги като скъпоценен дар,без който нито една личност не струва .Пътищата макар и водещи в различни посоки непременно ще се пресекат някой ден...

http://www.youtube.com/watch?v=6NXnxTNIWkc


 

Да си поемем въздух! 5 мин на ден за мечтателя у вас...

Освен,че ни "усамотява" доста ловко масовата култура се отразява унищожително върху умението ни да преценяваме реално от какво имаме нужда и в какви количества.Няма да се превръщам в някой от онези издухани типове,които оплюват Вездесъщата система и ви призовават към свобода,братство,равенство и прочие отживели демодирани идеали от времето на Френската революция,нищо ще опорочавам блога  си с писане на глупости как "консуматорското общество е болест,която трябва да се изцери..". Не.Моят замисъл е съвсем различен и няма нищо общо със създаването на наръчник "Как да се превърнем в практичен и  мислещ човек".Самата аз срещам сериозни трудности с това да постъпвам като такъв през повечето време,но все си мисля ,че опита за един и то разказания опит може да се превърне в лекарство за друг. Да, точно така! В лекарство ,което да облекчава другите от мисълта ,че са сами в лутането си по пътя към изграждането като личности и хора с позиция.

Никаква назидателност,само нещата такива каквито се случват на практика!

Практиката при мен показа,че нямам нужда от много.Да,ще прозвучи като клише (по дяволите клишетата,неизбежни са,както се оказва!) ,но така се почувствах когато за пръв път си позволих да седна и спокойно да премисля реалната ситуация с нуждите ми и кое всъщност ме прави толкова нещастна.Наличието на много нужди,които трудно могат да бъдат задоволени или илюзията,че те всъщност трябва и могат да бъдат задоволени всичките?
 Истината е,че  ние буквално нямаме нужда от тези нужди и когато го повярваме те повече няма да бъдат страшни за нас.Да вземем за пример дрехите.От колко рокли има нужда една жена ,за да се чувства желана и красива? Ако се съди по това ,което ежедневно засичам по улиците,вероятно от стотици.Ами мъжете? От колко чифта маратонки се нуждаете,за да ви забелязват дамите? Не се учудвам ако се замисляте повече от минута върху отговора.Не сме виновни ние,просто цял живот наистина ни възпитават като настървени консуматори - последният модел кецове, следващият по-усъвършенстван модел I-Phone, ама непременно ,на всяка цена,защото какво ще си помислят приятелите,гаджето ,останалите деца в детската градина,в класа...Какво ще си кажат комшиите,ако щете,ако не гоните нивото,което ви налагат отвсякъде като еталон на "успешен живот"!!!? Не можем да се изолираме и да си създадем нещо като изкуствена капсула ,в която да си живеем като дебили ,незаинтересовани от случващото се покрай нас, факт! Не е  и необходимо. 

Светът има нужда от по-малко проповедници и повече действащи хора,които правят следващата крачка от съществената избистрена мисъл към същественото и категорично действие.Говорим си за прости,елементарни промени в ежедневната битова нагласа,които впоследствие се оказват малките незабележими камъчета отговорни за преобръщането на каруцата . А преобърне ли се веднъж каруцата,тя никога повече няма да се върне " в правия път" и слава богу, защото благодарение на следването на точно този път ние като човечество и представители на  Шестата цивилизация,обитаваща тази планета, сме най-безпомощната,най-ограничена и примитивна раса, с цял куп биологични,анатомични,ментални и ценностни дефекти,което за толкова хиляди години уж съзнателна еволюция си е чисто престъпление.

Никой не иска от нас да "преобръщаме живота си из основи" ,превръщайки се в някакви надъхани бунтовници срещу всички установени порядки, не! Това би било също толкова глупаво ,колкото да не се замислим изобщо защо сме стигнали до положение,в което вътрешното ни задоволство и ниво на самооценка се определят от материалните ни притежания.Всичко, от което имаме нужда е 5 мин на ден ,през които да се стараем да изключваме от шумотевицата на света и да си задаваме въпроси,целящи осъзнаването на истинските ни приоритети и необходимости ,за да функционираме  спрямо пълния си потенциал.Четох някъде,че този ,който си задава разумни въпроси,вече е направил крачката към освобождаването от комплексите, с които изкуствено ни принуждават да живеем,натрапвайки ни убеждението ,че те са едва ли не неразривна част от личността.Това не е вярно.Както не е вярно ,че ми трябва стая ,пълна с обувки и то на най-лъскавите марки,като в онази реклама на  Heineken , за да се чувствам велика и удовлетворена от живота. Трябва ми въображение! Ударна доза въображение,което да работи винаги на пълни обороти! Как да се случи това на практика? В следващите постове - ясно и конкретно:)



Тази скромна статия има претенции за встъпление към същинската практична насоченост на моите писмена,която ще добрие по- конкретен и синтезиран вид веднага щом обмисля как точно трябва да стане това.:) Ще добавям и снимки, плюс отзиви отстрана на приятели ,касаещи разглежданите теми,така че да постигаме осезаема връзка с "живия" живот,както обичам да го наричам.:) Снизхождение към моята неопитност!

http://blogzaserioznihora.blogspot.com.es/2013/03/blog-post_22.html

Как ловко ни внушават самота - част 2

 Преди време седнах и се замислих...Хаха...Ужасни неща установява човек, когато открехне една скрита вътрешна врата...врата,към която винаги до този момент е избягвал да поглежда дори,защото нещата,които ще се покажат зад нея са равносилни на публично събличане.Дадох си сметка ,че целият ми живот е едно бягство - бягство към победата,бягство от някой,който се опитвам да забравя,дори бягство от самата себе си,защото видиш ли,нещо там в самата ми същност винаги е тероризирало вечно крехкия ми и несигурен душевен мир.От кого и накъде съм бягала? Не мога да си отговоря,особено сега,когато виждам последствията от непрестанния маратон,на който се подлагам от години.Повече, по-добре,на всяка цена,още веднъж......Самоизтезание, самоирония, фалшива удовлетвореност от несъществуваща хармония.Сега осъзнавам,хора,че най ни бива да се лъжем.Един друг и преди всичко себе си.Улисани във смехотворни планове, "блестящи перспективи", улисани в самота...Така живеем. Замислете се - всичко ,което имаме се основава на лъжите,че трябва да бъдем индивидуалисти - винаги и на всяка цена.Че трябва да бъдем винаги първи,винаги максимални,винаги "на ниво" ,свръх сили ,до смърт ,НО ДА БЪДЕМ!!! Да бъдем ,обаче как...Какво ни казват винаги доброжелателите? - Не се оставяйте да ви измамят,не вярвайте на думите,те подвеждат,мислете винаги два хода напред,бъдете винаги конкурентни! Е, fuck off!
Мнителността поражда още мнителност - не сте ли забелязали? Колкото по-подозрителни сме към другите,толкова повече подозрение и параноя навлиза в живота ни.Как да се излекуваме ако никога не дадем шанс на нещо добро и истинско да ни приближи? Как да "диагностицираме" самотата си преди тя да ни погълне? Наблюдавайте се.Ако от дълго време в живота ви не е имало човек ,който да ви докосне и развълнува по някакъв начин отвътре,ако се чувствате единствено комфортно когато сте насаме със себе си или се улавяте ,че "циклите" прекалено често, вглъбени изцяло в собствените си мисли,които ви пречат да виждате и чувате хората около себе си,то това по всяка вероятност нe означава ,че сте в депресия - означава ,че сте ХРОНИЧНО ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ САМОТАТА.  А това не е никак забавна диагноза.Това ,смея да кажа, ще се превърне в чумата на нашата автоматизирана,роботизирана,механизирано-разкрепостена епоха,в която хората вярват,че общуват,вторачени в екрана на един трепкащ монитор,отнесени от вихъра на собствените си фантасмагории и пълни с фалшиви очаквания за личността,която ги залъгва отсреща.Смешното е,че дори си позволяваме да се влюбим в някой ,който може да не сме срещнали live нито веднъж,стига да ни допаднат коментарите ,които ни оставя във Фейсбук или "клавиатурния" му стил рязко да съвпадне с личните ни критерии за оригиналност. С удивление откривам ,че съществува понятие като "виртуален сексапил" - вероятно индивидите ,които го притежават успяват "да подмокрят" насрещната страна с някой изкусително- провокативен коментар или с подробно описание на големия си еректирал п***с използвайки само три думи!!! Страховито е това измамно чувство на комфорт,което придобиваме когато седнем пред монитора.Къде е то,защо го няма,когато погледнем някого в очите?Кога точно стана невъзможно да изразяваме себе си свободно извън интернет? Не може само технологиите да са причина за все по-рязко намаляващия брой на хората,които решават да се обвържат сериозно,на групите,споделящи сходни интереси.Едно време думата "кръжок" беше популярна,хората се гордееха с принадлежността си към дадена клика,дори натъртваха на призношението и ,когато искаха да подчертаят ,че посещават някакво място,на което се чувстват част от някаква идея .Сега хората вече не се наричат "хора" ,а "потребители" ,кликите  отдавна не съществуват, удобно заменени от т.нар. групи във Фейсбук,основани и натъпкани от лица,сближени единствено поради факта,че скърбят за нелепата кончина на Пол Уокър (лека му пръст) ... Разбира се,тези хора няма да се срещнат никога,мнозина от тях няма да проведат помежду си дори един истински разговор ,макар и виртуално...Тогава къде е смисъла да се сближаваме? Чувствате ли удоволствие от докосването на любима вещ през стъкло? Чувствате ли ситост от аромата на храна,която никога няма да опитате?Явно чувствате,защото изкарвате по-голямата част от времето си ,правейки точно това - засищайки се от Нищо, вълнувайки се от нищо,мечтаейки за Нищо и не на последно място - лоялни към Нищо,защото в света на интернет разнообразието е издигнато в култ,нещата,предложенията се променят всяка секунда.Една истинска реална личност все пак не е способна на такива мигновени модификации  ,нали така? Най-вероятно това е и причината мъжете ни да не ни забелязват,докато "вдигат поредния левъл",това е всемогъщия фактор ,който ни прави по-малко привлекателни в техните очи в сравнение с "WoW"- героя,който по своето въздействие върху  настроението и живота им отдавна е иззел функциите на женското присъствие.Уплашени за неприкосновеността на своя битовизъм,хората очевидно панически търсят спасение за своя псевдо-индивидуализъм в изграждането на фалшива онлайн самоличност,която ползват като отдушник за насъбралото се огорчение и неудовлетвореност от минали контакти.Кога,по дяволите,ще проумеем ,че не сме в състояние да се самодресираме като кучето на Павлов?! Съществуване на принципа "Опарих се-вече знам" само доказва ,че всъщност нищо не сме научили, щом смятаме ,че забраната да се доверяваме е ключа към лечението на разбитото ни  сърце.Защо да лепим стомната ако ни е страх ,че тя ще се счупи отново?

Как ловко ни внушават самота...

Когато бяхме деца въпросът за доверието сякаш на съществуваше.Светът се разделяше единствено на изследвани и неизследвани територии,а хората - на такива,които вече познаваме и такива,които виждаме за пръв път.Това му е хубавото на детството - гледаш през очите на невинността,подхождаш еднакво към всички ,с интерес и доверие каквито в света на възрастните не можеш никога да срещнеш.Истината е,че няма мнителни деца. Мнителността е бич на т.нар. зрялост ,който ни преследва през целия ни живот,пречейки ни да виждаме хората такива каквито в действителност са,а не такива каквито ги рисува егото ни.Истината е,че обществото ,в което живеем,ни възпитава в дух на перманентно съмнение и егоизъм,традиция ,която датира още от времето на Просвещението,когато човекът за първи път проумял и прегърнал идеята за индивидуализма,превръщайки я в постамент на всички свои следващи културни  "постижения".Странно! От най-ранна възраст ни учат ,че животът е едва ли не гладиаторска арена,на която за да оцелееш трябва да бъдеш брутален  и подозрителен към всяко действие и всяка дума на околните,заставят ни да свикнем "да четем между редовете" ,да бъдем подмолни,арогантни,самодостатъчни и наричат това "инстинкт за самосъхранение" и "пробивност".Не е ли най-абсурдното нещо на света фактът,че точно хората,на които би трябвало да имаме най-голямо доверие и на които следва да разчитаме
 по пътя към формирането на собствената ни личност,ни подвеждат в стремежа си да ни предпазят,превръщайки ни в невротици,неспособни да се доверяват истински и безрезервно?
След "ампутирането" в най-крехка възраст на умението му да се доверява,човек несъзнателно с течение на годините се превръща в хроничен самотник,който  се страхува от собствените си чувства и всячески се старае да избягва сърдечния и непринуден контакт със себеподобните си.Доброволната изолация ,на която съвсем целенасочено се подлагаме ни отнема не само радостта от живота,но и чувството за комфорт със самия себе си - научно доказан факт е ,че самотата съкращава продължителността на живота на индивида и е една от основните причини за появата на цял куп неврологични оплаквания,които лесно могат да прераснат в сериозни заболявания с течение на времето и в случай ,че факторите ,които влияят на състоянието на  самоизолация ,не бъдат премахнати.Въпреки ,че създава едно измамно чувство на сигурност и себезащита, самотата може до такава степен да обърка нормалните възприятия на човека,че той да започне да гледа на света единствено и само през призмата на мнителността и отчуждението,като между тях  и усещането за абсолютна самодостатъчност крачката е много малка.
Макар че в ерата на интернет  е доста трудно точното дефиниране на понятието "самота" ,ефектите от продължителното и действие върху човешката психика са видими навсякъде.
Трайното присъствие на т.нар. социални мрежи в ежедневието ни е едно от най-силните доказателства,че човечеството е поело по низходящата спирала на егоизма и отчуждението,предпочитайки удобната дистанцираност на виртуалния контакт пред интимността и топлината на реалното човешко общуване.Трагикомичен е фактът,че голяма част от хората не считат себе си за "самотници" ,тъй като посвещават солидна част от времето си на ъпдейтване на статуси във Фейсбук или на активна форумна дейност,вярвайки че интернет пространството може да им осигуре удовлетвореността  и чувството за принадлежност,които създава живия контакт.Порочен кръг,с опасни последствия, за чийто катастрофални последици върху личността вина ще носи всеки следващ ,купуваш на четиригодишния си син или дъщеря последен модел таблет или лаптоп.
Силата на човешката природа е в умението и да се свързва импулсивно ,да регистрира подобните на нея енергии и да ги превръща в градивен елемент на всичко истинско и стойностно,на което човекът се е радвал през хилядолетното си развитие.Дори във времето на телеграфа не сме били толкова самотни и неуверени в правото си да се сближаваме колкото сега,когато връзката с другия е въпрос на части от секундата и натискането на един бутон.Къде поради грешките във възпитанието,къде поради културата,на която се оказва рожба и жертва едновременно,човекът непрестанно се лута в търсене на отговора къде е неговото място,кои са "свои" и кои са "чужди",съдба ли е индивидуализмът или проклятие,разделящо ни от себеподобните.