Освен,че ни "усамотява" доста ловко масовата култура се отразява унищожително върху умението ни да преценяваме реално от какво имаме нужда и в какви количества.Няма да се превръщам в някой от онези издухани типове,които оплюват Вездесъщата система и ви призовават към свобода,братство,равенство и прочие отживели демодирани идеали от времето на Френската революция,нищо ще опорочавам блога си с писане на глупости как "консуматорското общество е болест,която трябва да се изцери..". Не.Моят замисъл е съвсем различен и няма нищо общо със създаването на наръчник "Как да се превърнем в практичен и мислещ човек".Самата аз срещам сериозни трудности с това да постъпвам като такъв през повечето време,но все си мисля ,че опита за един и то разказания опит може да се превърне в лекарство за друг. Да, точно така! В лекарство ,което да облекчава другите от мисълта ,че са сами в лутането си по пътя към изграждането като личности и хора с позиция.
Никаква назидателност,само нещата такива каквито се случват на практика!
Практиката при мен показа,че нямам нужда от много.Да,ще прозвучи като клише (по дяволите клишетата,неизбежни са,както се оказва!) ,но така се почувствах когато за пръв път си позволих да седна и спокойно да премисля реалната ситуация с нуждите ми и кое всъщност ме прави толкова нещастна.Наличието на много нужди,които трудно могат да бъдат задоволени или илюзията,че те всъщност трябва и могат да бъдат задоволени всичките?
Истината е,че ние буквално нямаме нужда от тези нужди и когато го повярваме те повече няма да бъдат страшни за нас.Да вземем за пример дрехите.От колко рокли има нужда една жена ,за да се чувства желана и красива? Ако се съди по това ,което ежедневно засичам по улиците,вероятно от стотици.Ами мъжете? От колко чифта маратонки се нуждаете,за да ви забелязват дамите? Не се учудвам ако се замисляте повече от минута върху отговора.Не сме виновни ние,просто цял живот наистина ни възпитават като настървени консуматори - последният модел кецове, следващият по-усъвършенстван модел I-Phone, ама непременно ,на всяка цена,защото какво ще си помислят приятелите,гаджето ,останалите деца в детската градина,в класа...Какво ще си кажат комшиите,ако щете,ако не гоните нивото,което ви налагат отвсякъде като еталон на "успешен живот"!!!? Не можем да се изолираме и да си създадем нещо като изкуствена капсула ,в която да си живеем като дебили ,незаинтересовани от случващото се покрай нас, факт! Не е и необходимо.
Светът има нужда от по-малко проповедници и повече действащи хора,които правят следващата крачка от съществената избистрена мисъл към същественото и категорично действие.Говорим си за прости,елементарни промени в ежедневната битова нагласа,които впоследствие се оказват малките незабележими камъчета отговорни за преобръщането на каруцата . А преобърне ли се веднъж каруцата,тя никога повече няма да се върне " в правия път" и слава богу, защото благодарение на следването на точно този път ние като човечество и представители на Шестата цивилизация,обитаваща тази планета, сме най-безпомощната,най-ограничена и примитивна раса, с цял куп биологични,анатомични,ментални и ценностни дефекти,което за толкова хиляди години уж съзнателна еволюция си е чисто престъпление.
Никой не иска от нас да "преобръщаме живота си из основи" ,превръщайки се в някакви надъхани бунтовници срещу всички установени порядки, не! Това би било също толкова глупаво ,колкото да не се замислим изобщо защо сме стигнали до положение,в което вътрешното ни задоволство и ниво на самооценка се определят от материалните ни притежания.Всичко, от което имаме нужда е 5 мин на ден ,през които да се стараем да изключваме от шумотевицата на света и да си задаваме въпроси,целящи осъзнаването на истинските ни приоритети и необходимости ,за да функционираме спрямо пълния си потенциал.Четох някъде,че този ,който си задава разумни въпроси,вече е направил крачката към освобождаването от комплексите, с които изкуствено ни принуждават да живеем,натрапвайки ни убеждението ,че те са едва ли не неразривна част от личността.Това не е вярно.Както не е вярно ,че ми трябва стая ,пълна с обувки и то на най-лъскавите марки,като в онази реклама на Heineken , за да се чувствам велика и удовлетворена от живота. Трябва ми въображение! Ударна доза въображение,което да работи винаги на пълни обороти! Как да се случи това на практика? В следващите постове - ясно и конкретно:)
Тази скромна статия има претенции за встъпление към същинската практична насоченост на моите писмена,която ще добрие по- конкретен и синтезиран вид веднага щом обмисля как точно трябва да стане това.:) Ще добавям и снимки, плюс отзиви отстрана на приятели ,касаещи разглежданите теми,така че да постигаме осезаема връзка с "живия" живот,както обичам да го наричам.:) Снизхождение към моята неопитност!
http://blogzaserioznihora.blogspot.com.es/2013/03/blog-post_22.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар