Как ловко ни внушават самота - част 2

 Преди време седнах и се замислих...Хаха...Ужасни неща установява човек, когато открехне една скрита вътрешна врата...врата,към която винаги до този момент е избягвал да поглежда дори,защото нещата,които ще се покажат зад нея са равносилни на публично събличане.Дадох си сметка ,че целият ми живот е едно бягство - бягство към победата,бягство от някой,който се опитвам да забравя,дори бягство от самата себе си,защото видиш ли,нещо там в самата ми същност винаги е тероризирало вечно крехкия ми и несигурен душевен мир.От кого и накъде съм бягала? Не мога да си отговоря,особено сега,когато виждам последствията от непрестанния маратон,на който се подлагам от години.Повече, по-добре,на всяка цена,още веднъж......Самоизтезание, самоирония, фалшива удовлетвореност от несъществуваща хармония.Сега осъзнавам,хора,че най ни бива да се лъжем.Един друг и преди всичко себе си.Улисани във смехотворни планове, "блестящи перспективи", улисани в самота...Така живеем. Замислете се - всичко ,което имаме се основава на лъжите,че трябва да бъдем индивидуалисти - винаги и на всяка цена.Че трябва да бъдем винаги първи,винаги максимални,винаги "на ниво" ,свръх сили ,до смърт ,НО ДА БЪДЕМ!!! Да бъдем ,обаче как...Какво ни казват винаги доброжелателите? - Не се оставяйте да ви измамят,не вярвайте на думите,те подвеждат,мислете винаги два хода напред,бъдете винаги конкурентни! Е, fuck off!
Мнителността поражда още мнителност - не сте ли забелязали? Колкото по-подозрителни сме към другите,толкова повече подозрение и параноя навлиза в живота ни.Как да се излекуваме ако никога не дадем шанс на нещо добро и истинско да ни приближи? Как да "диагностицираме" самотата си преди тя да ни погълне? Наблюдавайте се.Ако от дълго време в живота ви не е имало човек ,който да ви докосне и развълнува по някакъв начин отвътре,ако се чувствате единствено комфортно когато сте насаме със себе си или се улавяте ,че "циклите" прекалено често, вглъбени изцяло в собствените си мисли,които ви пречат да виждате и чувате хората около себе си,то това по всяка вероятност нe означава ,че сте в депресия - означава ,че сте ХРОНИЧНО ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ САМОТАТА.  А това не е никак забавна диагноза.Това ,смея да кажа, ще се превърне в чумата на нашата автоматизирана,роботизирана,механизирано-разкрепостена епоха,в която хората вярват,че общуват,вторачени в екрана на един трепкащ монитор,отнесени от вихъра на собствените си фантасмагории и пълни с фалшиви очаквания за личността,която ги залъгва отсреща.Смешното е,че дори си позволяваме да се влюбим в някой ,който може да не сме срещнали live нито веднъж,стига да ни допаднат коментарите ,които ни оставя във Фейсбук или "клавиатурния" му стил рязко да съвпадне с личните ни критерии за оригиналност. С удивление откривам ,че съществува понятие като "виртуален сексапил" - вероятно индивидите ,които го притежават успяват "да подмокрят" насрещната страна с някой изкусително- провокативен коментар или с подробно описание на големия си еректирал п***с използвайки само три думи!!! Страховито е това измамно чувство на комфорт,което придобиваме когато седнем пред монитора.Къде е то,защо го няма,когато погледнем някого в очите?Кога точно стана невъзможно да изразяваме себе си свободно извън интернет? Не може само технологиите да са причина за все по-рязко намаляващия брой на хората,които решават да се обвържат сериозно,на групите,споделящи сходни интереси.Едно време думата "кръжок" беше популярна,хората се гордееха с принадлежността си към дадена клика,дори натъртваха на призношението и ,когато искаха да подчертаят ,че посещават някакво място,на което се чувстват част от някаква идея .Сега хората вече не се наричат "хора" ,а "потребители" ,кликите  отдавна не съществуват, удобно заменени от т.нар. групи във Фейсбук,основани и натъпкани от лица,сближени единствено поради факта,че скърбят за нелепата кончина на Пол Уокър (лека му пръст) ... Разбира се,тези хора няма да се срещнат никога,мнозина от тях няма да проведат помежду си дори един истински разговор ,макар и виртуално...Тогава къде е смисъла да се сближаваме? Чувствате ли удоволствие от докосването на любима вещ през стъкло? Чувствате ли ситост от аромата на храна,която никога няма да опитате?Явно чувствате,защото изкарвате по-голямата част от времето си ,правейки точно това - засищайки се от Нищо, вълнувайки се от нищо,мечтаейки за Нищо и не на последно място - лоялни към Нищо,защото в света на интернет разнообразието е издигнато в култ,нещата,предложенията се променят всяка секунда.Една истинска реална личност все пак не е способна на такива мигновени модификации  ,нали така? Най-вероятно това е и причината мъжете ни да не ни забелязват,докато "вдигат поредния левъл",това е всемогъщия фактор ,който ни прави по-малко привлекателни в техните очи в сравнение с "WoW"- героя,който по своето въздействие върху  настроението и живота им отдавна е иззел функциите на женското присъствие.Уплашени за неприкосновеността на своя битовизъм,хората очевидно панически търсят спасение за своя псевдо-индивидуализъм в изграждането на фалшива онлайн самоличност,която ползват като отдушник за насъбралото се огорчение и неудовлетвореност от минали контакти.Кога,по дяволите,ще проумеем ,че не сме в състояние да се самодресираме като кучето на Павлов?! Съществуване на принципа "Опарих се-вече знам" само доказва ,че всъщност нищо не сме научили, щом смятаме ,че забраната да се доверяваме е ключа към лечението на разбитото ни  сърце.Защо да лепим стомната ако ни е страх ,че тя ще се счупи отново?