Как ловко ни внушават самота...

Когато бяхме деца въпросът за доверието сякаш на съществуваше.Светът се разделяше единствено на изследвани и неизследвани територии,а хората - на такива,които вече познаваме и такива,които виждаме за пръв път.Това му е хубавото на детството - гледаш през очите на невинността,подхождаш еднакво към всички ,с интерес и доверие каквито в света на възрастните не можеш никога да срещнеш.Истината е,че няма мнителни деца. Мнителността е бич на т.нар. зрялост ,който ни преследва през целия ни живот,пречейки ни да виждаме хората такива каквито в действителност са,а не такива каквито ги рисува егото ни.Истината е,че обществото ,в което живеем,ни възпитава в дух на перманентно съмнение и егоизъм,традиция ,която датира още от времето на Просвещението,когато човекът за първи път проумял и прегърнал идеята за индивидуализма,превръщайки я в постамент на всички свои следващи културни  "постижения".Странно! От най-ранна възраст ни учат ,че животът е едва ли не гладиаторска арена,на която за да оцелееш трябва да бъдеш брутален  и подозрителен към всяко действие и всяка дума на околните,заставят ни да свикнем "да четем между редовете" ,да бъдем подмолни,арогантни,самодостатъчни и наричат това "инстинкт за самосъхранение" и "пробивност".Не е ли най-абсурдното нещо на света фактът,че точно хората,на които би трябвало да имаме най-голямо доверие и на които следва да разчитаме
 по пътя към формирането на собствената ни личност,ни подвеждат в стремежа си да ни предпазят,превръщайки ни в невротици,неспособни да се доверяват истински и безрезервно?
След "ампутирането" в най-крехка възраст на умението му да се доверява,човек несъзнателно с течение на годините се превръща в хроничен самотник,който  се страхува от собствените си чувства и всячески се старае да избягва сърдечния и непринуден контакт със себеподобните си.Доброволната изолация ,на която съвсем целенасочено се подлагаме ни отнема не само радостта от живота,но и чувството за комфорт със самия себе си - научно доказан факт е ,че самотата съкращава продължителността на живота на индивида и е една от основните причини за появата на цял куп неврологични оплаквания,които лесно могат да прераснат в сериозни заболявания с течение на времето и в случай ,че факторите ,които влияят на състоянието на  самоизолация ,не бъдат премахнати.Въпреки ,че създава едно измамно чувство на сигурност и себезащита, самотата може до такава степен да обърка нормалните възприятия на човека,че той да започне да гледа на света единствено и само през призмата на мнителността и отчуждението,като между тях  и усещането за абсолютна самодостатъчност крачката е много малка.
Макар че в ерата на интернет  е доста трудно точното дефиниране на понятието "самота" ,ефектите от продължителното и действие върху човешката психика са видими навсякъде.
Трайното присъствие на т.нар. социални мрежи в ежедневието ни е едно от най-силните доказателства,че човечеството е поело по низходящата спирала на егоизма и отчуждението,предпочитайки удобната дистанцираност на виртуалния контакт пред интимността и топлината на реалното човешко общуване.Трагикомичен е фактът,че голяма част от хората не считат себе си за "самотници" ,тъй като посвещават солидна част от времето си на ъпдейтване на статуси във Фейсбук или на активна форумна дейност,вярвайки че интернет пространството може да им осигуре удовлетвореността  и чувството за принадлежност,които създава живия контакт.Порочен кръг,с опасни последствия, за чийто катастрофални последици върху личността вина ще носи всеки следващ ,купуваш на четиригодишния си син или дъщеря последен модел таблет или лаптоп.
Силата на човешката природа е в умението и да се свързва импулсивно ,да регистрира подобните на нея енергии и да ги превръща в градивен елемент на всичко истинско и стойностно,на което човекът се е радвал през хилядолетното си развитие.Дори във времето на телеграфа не сме били толкова самотни и неуверени в правото си да се сближаваме колкото сега,когато връзката с другия е въпрос на части от секундата и натискането на един бутон.Къде поради грешките във възпитанието,къде поради културата,на която се оказва рожба и жертва едновременно,човекът непрестанно се лута в търсене на отговора къде е неговото място,кои са "свои" и кои са "чужди",съдба ли е индивидуализмът или проклятие,разделящо ни от себеподобните.